автор: pc_indi

" Защо все губя? " - пита без ярост и с усмивка
един малък- голям девет годишен Николай,
който посещава ресурсен учител,
защото има дислексия
и трудно се справя в училище.
Губи в игрите,
губи в елементарните детски спорове,
губи си очилата, губи си шапката,
губи си обувките и какво ли още не...
Губи си вниманието и го намира
в търсене на тайната на естеството на нещата-
за него е важно да знае
какъв е съставът на всяка тъкан;
на какво се дължи стремежа на бръшляна
да пълзи по стените;
начинът по който земята дава посока
на стичащата се в нея и по нея вода...
Иска някой ден за изобрети нова материя...
Защо ли все губи, наистина?
Дали за да има такива които печелят
с ярост и усмивка?
Дали и какво печелят тези, които винаги губят
за това,че винаги губят?
Дали защото може би с губещи се крачки
върви по неведомите пътища на гения,
а гениите често губят
обичайните за другите важности?
Различни са рибите в дълбоките небесни води...
Шаран запушва дупка и спасява кораба от потъване...
Навярно тайната на естеството на нещата
се пази в рибият мозък
с размер на грахово зърно и трисекундна памет...
Дали все губи, или...
Не би, не би позволил Чудотворецът
да е губещ един Николай( " побеждаващ" ) !