автор: hesperus

Понякога ми идва до гуша,
как този живот ме вбесява.
Гледам, събирам, слушам,
нощем всичко пресявам.
Подреждам тихо във мрака,
да не събудя този, до мене.
Търся смисъл, отговор чакам.
Чакам присъда от времето.
Подреждам Любов до тъга,
обида до чувства разумни,
строфа от стих до капка сълза...
Боже! Какво безумие!...
Защо търся отговор честен
за истини, толкова прости?
За разума всичко е лесно,
но сърцето задава въпроси...