В стената на нощта житейска сме вградени
и пием лунните лъчи като биле срещу краткост,
часовниците ни в часа ще бъдат спрени
и ще останем като една частица от стената.
Тик-так, тик-так и пак и пак ...
Прозорците ни се смрачават и потъват в мъгла
и в тях го няма онзи пламък разтуптял сърца,
пътищата ни са учители попили своя радост и тъга
и остава в миналото само спомен, че сме били деца.
Тик-так,тик-так и пак и пак …
Как да живеем е важно, за да сме истински полезни
и да носим докато сме тук за бъдните деца сполука,
без да искаме самите нии с аза си да блеснем
и все пак да оставим спомен жив, че били сме тука …
Тик-так, тик-так и пак и пак …