автор: roza1

Тя така обича. Студена.
Тя към мене върви. Снежна.
Високо над спящия град
пресява брашно от надежда.
Меси коледен хляб. Нежна.
Тя видя Есента. Цветна.
Тя е тук, тя е с мен. Светла.
Тази бяла жена е красива!
Като майка добра, със снежец
зрънцата ми вяра завива.
Далечният Март ще преде
свойта бяла, мирна къделя.
Тогава, ще избухнат във цвят
всички вишни за мен и за нея.
Тя така ме обича. Нежна.
Тя към мене върви. Снежна.
Аз обичам всички сезони.
Безумно се влюбвам и в нея

27.11.2010