Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 80
ХуЛитери: 0
Всичко: 80

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСашуля
раздел: Преводи
автор: vesan

Какво ли не среща в живота поета –
и пъклени бездни и рай споделен,
но едно ослепително лято ми свети
в мъглите дълбоки на днешния ден.

Ни сластното племе на тлъсти матрони,
ни крехки тринайсетгодишни нимфетки
тогава не будеха в мене нагони,
не ме изкушаваше тяхната гледка.

Изискани форми, тяло – блян, съвършенство
в туй лято ума ми обсебили бяха.
Вселяваха в мене неземно блаженство
и с дяволски мъки духа ми гнетяха.

Познайте, бях влюбен. И мойта любима
на тридесет беше. Прецъфтяла? Не бе!
Всяка нейна поява беше тъй несравнима
като взрив на ракета посред нощно небе.

С атлазена кожа – маслина през юли
окъпана в блясък под слънцето бяло –
тя бе. И морето, щом в него Сашуля
се къпеше лижеше нейното тяло

със страстно ръмжене. Как мечтаех си аз
малко попче да стана край бедрата на Сашка,
и в бикините влязъл към небивал екстаз
да я водя, трептейки със свойта опашка.

“Сашуля, Сашуля! – въздишах всечасно –
нима съм Ви само приятел? Тъга!
Но дружба такава си е малко опасна,
че превръща се попчето в миг на бик със рога!”

Ту срещах я често с майор пограничен -
сипаничав, с мутра прилична на гьон,
ту с дръгнест естонец запечен хронично,
тантурест, с уши като истински слон.

Когато веднъж зад вратата, която
за мен бе заветна, зърнах чукча охранен,
обаче безног, как жестоко я клати,
разбрах, че вкусът й е мъничко странен.

Веднъж със Сашуля аз бях на спектакъл.
Състав лилипути представи „Отело”.
Ще кажете; „Е, и...?”, но антракт недочакал
заварих аз Сашка с Отело в постеля.

Уродлив недорасляк, че даже и „печка”!
Кипна във мене расистката кръв
и така го награбих като яростна мечка,
че шланга му стана на тъничка връв.

Дорде „Идиот!” и „Убиец!” крещеше
Сашуля, джуджето аз здравата треснах.
А щом поизстинах, реших; бе, що беше,
и в бездната скочих от скалите отвесни.

Не помня що случи се с мен в дълбините.
Прогледнах – във болница... утрин... сумрак...
И някой предмета ми твърд в слабините
целува и милва, и гали с мерак.

Сашуля! Нима е...! Дали не сънувам?
Тя ли тъй страстно над мене сумти?
О, Господи, Сашка! Съвсем не бълнувам!
Пленителен образ, неземни черти.

Какви ги Сашуля нарежда обаче;
„Зелени, зеленичък, плювни върху мене...”
Печално. Тя май се е чалнала значи.
Но впрочем това любовта не променя.

Разсъмна се... слънце... О, Господи Боже!
Но аз съм наистина мъртво зелен!
Зеленясали нокти, зеленясала кожа,
зелен е дори и езикът студен.

Но тялото сила каква ли го тласка?
Анаксимандър изглежда навярно е прав –
и смъртта май раздвижват любовните ласки,
както вятърът всеки телесен състав.

И живата Сашка до разсъмване клати
предалият богу дух поет Степанцов.
Тъй поета със всичко дари го съдбата
преди да го скрие мъртвешки покров.


Сашуля

Вадим Степанцов


Чего только не было в жизни поэта -
и адские бездны, и рай на земле,
но то ослепительно-звонкое лето
горит светлячком в моей нынешней мгле.

Ни жирных матрон похотливое племя,
ни робкие нимфы тринадцати лет
меня не томили в то дивное время,
старухи и дети не трогали, нет.

Изысканность линий и форм совершенство
губили в то лето мой ум и досуг,
вселяли в меня неземное блаженство
и были источником дьявольских мук.

Да, я был влюблён, и любимой в то лето
исполнилось тридцать. Развалина? Нет!
Ее появленье как вспышка ракеты
в зрачках оставляло пылающий след.

Атласная кожа под солнцем июля
светилась, как вымытый масличный плод,
и море, когда в нём резвилась Сашуля,
с урчаньем лизало ей смуглый живот.

О! Как я мечтал стать бычком пучеглазым,
вокруг её бёдер нахально скользить,
и в трусики юркнуть, и в волны экстаза
своим трепыханьем её погрузить.

"Сашуля, Сашуля!- вздыхал я всечасно. -
Ужель я лишь друг вам? Какая тоска!
Но дружба такая глупа и опасна,
бычок может вмиг превратиться в быка".

Встречал я её то с пехотным майором -
ни кожи ни рожи, рябой, как луна,
то с рыхлым эстонцем, страдавшим запором,
с ушами, огромными, как у слона.

Когда же, подкравшись к заветной калитке,
увидел я в свете мерцающих звёзд,
как жмёт её чукча, безногий и прыткий,
я понял, что вкус у девчонки не прост.

Однажды с Сашулей мы в клуб заглянули,
театр лилипутов "Отелло" давал.
Казалось бы - чушь. Но назавтра Сашулю
я вместе с Отелло в постели застал.

Урод-недомерок и нигер к тому же!
Вскипела во мне палестинская кровь,
и так я страшилищу шланг приутюжил,
что он навсегда позабыл про любовь.

Под вопли Сашули: "Подонок! Убийца!" -
я карликом в комнате вытер полы.
А чуть поостынув, решил утопиться,
и прыгнул в пучину с отвесной скалы.

Не помню, что было со мной под водою.
Очнулся - в больнице, чуть брезжит рассвет,
и тело упругое и молодое
ласкает подбрюшьем мой твердый предмет.

Сашуля! Ужели? Не сон наяву ли?
Она ли так страстно мычит надо мной?
О Боже, Сашуля! Конечно, Сашуля!
Пленительный абрис и взгляд неземной.

Но что за слова слышу я сквозь мычанье?
"Зелёный, зелёненький, плюнь мне на грудь...
Должно быть, рехнулась. Печально, печально.
А впрочем, любви не мешает ничуть.

И вспыхнуло солнце. О Господи Боже!
Я правда зелёный. Неужто я труп?
Зелёные ногти, зелёная кожа,
зелёный язык выпирает из губ.

Откуда ж та сила, что двигает тело?
Что ж, Анаксимандр был, наверное, прав -
и в смерти любовь раздвигает пределы,
как вихрь сотрясая телесный состав.

...Живую Сашулю трепал до рассвета
откинувший кони поэт Степанцов.
Чего только не было в жизни поэта
до переселенья в страну мертвецов.


Публикувано от viatarna на 04.12.2010 @ 19:14:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 03:23:29 часа

добави твой текст
"Сашуля" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сашуля
от joy_angels на 04.12.2010 @ 20:50:35
(Профил | Изпрати бележка)
Само предлагам, Весан:


“Сашуля, Сашуля! – въздишах всечасно –
нима съм Ви само приятел? Тъга!
Но дружба такава си е малко опасна,
че става в миг попчето бик със рога!”

Сашуля! Нима е...! Дали не сънувам?
Тя ли тъй страстно над мене сумти?
О, Боже, Сашуля! Съвсем не бълнувам!
Пленителен образ, неземни черти.

Много трудно е да направиш това, което си направил!

Но тук ми се струва, че може и малко по-различно да е. Не можах да махна първата "Сашка". Определено смятам, че това "побългаряване" носи негативен елемент.

Благодаря ти за превода, Весан! :)))


Re: Сашуля
от maistora на 04.12.2010 @ 21:26:38
(Профил | Изпрати бележка)
Много находчиви решения има при превода на някои строфи!
Изобретателно! Смисълът е съхранен и предаден точно.
Поздравления за превода!

П.П.С още малко усилия може да се съхрани и точността на амфибрахия.


Re: Сашуля
от biala_liastovica (biala_liastovica@abv.bg) на 04.12.2010 @ 22:29:15
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен превод...
Кефиш. :)))
Ех, тази Сашуля.


Re: Сашуля
от mariq-desislava на 05.12.2010 @ 09:35:49
(Профил | Изпрати бележка)
Ей това е - скри ми топката (добре, че нямам две:)))
Нахилоти ме от сутринта.


Re: Сашуля
от zebaitel на 05.12.2010 @ 17:43:32
(Профил | Изпрати бележка)
Добър превод, Весан! Браво ти! Естествено, че който иска, може да промени някъде по нещо, но не това е целта. Важното е, че като цяло звучи добре и е абсолютно близко до авторовия текст. Поздрави!


Re: Сашуля
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 06.12.2010 @ 22:56:21
(Профил | Изпрати бележка)
Оригиналът е страхотен, а преводът ти - изключително сполучлив.
Отнасяш се с уважение и сериозност към думите и те ти се отплащат със същото.
Поздравявам те!


Re: Сашуля
от Hulia на 09.12.2010 @ 23:44:46
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Поздрави за превода, Ангел!:)))