автор: esennolisto

Повикай ме, море
не ми пращай дъжд
...ухаеш различно,
долавям...
Дошло ли е времето-
повикай ме ясно, например в съня,
там дишам спокойно,
а този живот го удавям...

Повикай ме,
ще разбера...
но ти само блъскаш в скалите..
Поне мен чуй,
ще постоя
в прегръдката на пясък
след вълните...

С теб имаме да преживеем още.
Нали си спомняш как се хвърлях в теб като дете..
...
сънувам те, море,
но моля те, кажи ми още..
Време ли е да се съберем....