автор: chergligan

За това мое творение ме подтикнаха две строфи на
поета Валери Станков.
"Беше смахната Божия птичка,
Но какво - и това е живот."

Спомних си едно стихотворение в стар учебник
по вероучение, приписвано на великия Лев Толстой и
преведено от народния поет Иван Вазов.

Птичка Божия

Птиченцето труд не знае
нито грижи както ний.
Много, много се не мае-
гнездото си бързо вий.

Вечер в клоните се сгуши,
сутрин слънце щом изгрей-
то гласа на Бога слуша,
трепне с крилца и запей.


Кой в днешно време се сеща за тези Божии птички?
Кой се замисля за красотите на Божия свят?
Кой освен Поета - Божията птичка?!
Ако и той се откаже - горко ни!