автор: gerlan

Пред мене е тъмно, зад гърба ми е съмнало,
светлина във къртичината няма! Тунелите
са си мои, изринах себе си. Отгоре останаха,
купчини рохки, малки гробове на стръмното...
Аз тука живея, отдолу, Утро мое, сънено,
оцелявам във тъмното, храня се с минало…
Облечен в копринена козина, но не виждам.
Повярвай ми! Че на разсъмване-усещам те,
дори без очи. Къртиците ровят в отвъдното.
Неогряно от твоята светлина. Земята дълбаят
и борят се с корени. Влезли в тунелите без
да знаят, че тука живея. Макар и оскъдно,
подяждам ги. Как ли изглеждат отгоре?
Огряни от слънцето, де да можех да видя?
Ако имах очи? Дълбая тунели, Къртица съм.
Без да искам, обичам до безрасъдност, като Вас…
живота безкраен, за какво ли ми трябват очи?

17.09.04г.

Специален поздрав за един Приятел-той знае!!!