автор: secret_rose

Не поглеждай назад...

Силуетче мъгливо дихание
по ръба на безкрая съм...
Капчица тъмна роса.
И в очите налети
танцува всевечното знание,
победило света ми
с отломки строшена сълза.
Не завръщай очите си...
(моите пролетни изгреви)
Тъмнината е топла
и меко поглъща тъгата...
и под тежкия лъч
на забравата нежно извива
два филиза любов,
приютили смъртта си в ръката ми.
Откъсни ме от болката...
Всяка илюзия диша
само в шипния сън,
недорасъл до цвят и ухание.
Драскотини сълзят,
драскотини съдбите ни пишат...
недокоснали Словото.

Твоето живо призвание.