автор: marcusjunius

Макс и Вили се напъваха, увиснали назад с цялата си тежест, но въпреки това не успяваха да надделеят на рибата. Прътът беше огънат така, че върхът му почти опираше в дръжката. Добре е да се купува скъпо и качествено оборудване, помисли си със задоволство Макс. Тая риба ше ни ебе мамата, помисли си в същия момент Вили, който не си падаше много по риболов и водни спортове.
         - Навивай! – кресна Макс и запъна крак в парапета.

         - Не мога! – изкрещя в отговор Вили, а маратонките му проскърцаха по повърхността на палубата, докато се опитваше да се закрепи по-стабилно.

Проклетата риба беше успяла да ги закара на носа, където имаше само нисък, хромиран парапет. Вили просто виждаше как двамата с Макс се пльосват в студените води на Финския залив.

         - Казах ти Макси, казах! – кресна отново Вили. – Шибаната ти яхта е за фукня, не за риболов!

         - Глупак, това е Сънденсър с два ве-образни двигателя и електрически кенеф! Най-доброто за тея пари! – възмути се Макс и се обърна, за да стрелне Вили със злобен поглед.

         - Обаче шибания парапет на носа е двайсе’ сантиметра! Не отпускай, не отпускай! – почти в истерия отвърна Вили и отново се опита да навива огромната макара.

Сериозно, Макс и Вили бяха в беда.

         - Да пуснем пръта, Макси!

         - Ти луд ли си, бе! Луд! – Макс пръскаше слюнка. – Това е въдица за шестстотин Евро!

         - А да умреш от пневмония искаш ли, а! Искаш ли! Това за колко Евро ще бъде! – не му остана длъжен Вили. – Броя до три, Макси! До три и пускам!

         - Недей, копеле, нед...

         - Едно!

         - Копеле!

         - Две!

         - Копелекопелемайчиносамодапуснеш!

         - Три!

В този момент въдицата така рязко се изправи, че Макс и Вили седнаха на палубата, а върхът на пръта завибрира от рязкото освобождаване.

         - Скъса ли? – попита Макс, като разтриваше задника си.

         - ‘Ба ли го. Май да.

Изведнъж жилката отново се обтегна, но не рязко, а някак спокойно, с очакване. Макс стисна отново пръта и започна бавно да навива. Макарата и прътът реагираха без натоварване, спокойно и нежно, сякаш рибата сама идваше към тях. Двамата отново се спогледаха. Макс продължи да навива. След няколко минути трябваше да се появи. Изведнъж, много по-скоро отколкото очакваха, на стотина метра от яхтата се мерна жълт, блестящ рибешки гръб.

Макс изхълца. Вили отстъпи назад, обърна се и повърна върху предното стъкло на кабината. Това беше донякъде обяснима реакция, защото, съдейки по гръбната перка и проблесналия гръб, рибата беше около пет пъти по-голяма от Сънденсъра Сийрей 310 с двата му осемцилиндрови ве-образни двигателя и електрическия му кенеф. Иначе казано, към тях идваше едно двайсетметрово чудовище.

Рибата бавно, сякаш с удоволствие се приближаваше на широки кръгове към лодката. Макс отдавна не навиваше макарата, долната му челюст беше увиснала и ъгълчето на дясното му око потрепваше в лек тик, който досега се беше появявал единствено, когато му се налагаше да разговаря с бившата си жена. Ченето на Вили не беше увиснало, но затова пък той седеше в локва повръщано.

Чудовищният гръб направи последен широк завой и застана успоредно на яхтата – беше гладък, лъскав, безлюспест и яркожълт. Водата се размърда и разпени там, където трябваше да бъде главата. Макс и Вили се свиха назад и се сгушиха един в друг. Бавно и тържествено точно срещу тях от водата се издигна прекрасна рибешка глава с кафяви, умни, почти човешки очи, но Макс и Вили в онзи момент не забелязаха точно човечността, тъй като бяха впечатлени по-скоро от размера на тези очи, а именно, колкото гума на автомобил от средния клас.

         - Здравейте – каза рибата с дълбок, басов глас, който напомняше звука от субуфер на домашно кино.

Вли се обърна настрани и отново повърна.

         - Ъъъъ... – отговори Макс.

         - Здравейте – повтори рибата.

         - Ъъъъ... – повтори отговора си Макс.

         - Добре, ще приема, че приключихме с любезностите – каза рибата. – А сега направо на въпроса. Аз съм Златната рибка и имам три желания.

Макс и Вили мълчаха. След минута Вили, който до този момент бе изглеждал по-уплашения от двамата, се отърси и проговори.

         - Искате да кажете, че ние имаме три желания?

         - Не – избоботи гигантската жълта риба. – АЗ ИМАМ три желания.

         - Ама... ама в приказката изобщо не е така! Когато човекът хванал златната рибка и... – продължи с треперещ глас Вили.

         - Именно – прекъсна го рибата. – Защото, технически погледнато, в момента Златната рибка е хванала човеците!

В този момент, излязъл от ступора, се намеси и Макс:

         - Ама в приказка Златната рибка е мъъъъничка... Де’ба лъжливите приказки!

         - Приказката си е съвсем вярна – издудна рибата, като застрашително надвеси горната си устна като козирка над двамата сащисани мъже. – Просто в миналото човеците бяха много по-големи, във всеки един смисъл!

Тя рязко се потопи под водата така, че цялата яхта се разклати, а после отново извади на повърхността огромните си, кафяви, почти човешки очи.

         - Хайде, стига сме се мотали с безполезни разговори. Качвайте се на гърба ми. Готова съм с желанията си. Като начало, има за почистване един цял остров човешки боклуци точно по средата на Тихия океан...

         - Ама... аз съм гледал филм за него по Нешънъл Джиографик... – измънка Макс. – Та той е огромен!

         - Спокойно – каза Златната рибка с изражение, което би могло да се нарече ехидна усмивка, ако рибите изобщо можеха да се усмихват. – Златната рибка ще си хване още рибари...