автор: poisonivi

Пурпурно и розово потъна в мастило.
Идва поредната нощ,превъртя се света.
Звездите остават все тъй на високо…
А долу , нечий прозорец все още свети..

Но там горе високо, просто няма значение.
В пълният вакуум,всичко е в синхрон.
Няма непоколебимост,няма двоумение.
Там всичко е толкова просто.

Пурпурно и розово топи се в бледнееща охра.
Идва денят,осъмнал в рутинното.
Светът се превъртя,отново…
Някой допълни броя.
На откъснатите цветя..