автор: argonyk

Аз съм вечния виновник.
И приятел скъп при нужда.
Набеденият любовник,
който ревност не събужда.

Аз съм този,който крачи
с леката походка на моряк.
И под прилива на здрача
не очаквам вятър,нито бряг.

Аз съм онзи от тълпата
в който погледа не спира.
Не научил правилата
в шепи дните си събира.

Във очите ми самотни
мъничка сълза е скрита.
Аз съм този за когото
няма смисъл да тъжите.