тихо е
под арка от
върби, забравили
да плачат...
тихо е
край розовия храст
поканил славея
на реквиемна среща
тихо е
между Сцила и Харибда
докато решаваш дали
да си изяден или погълнат
тихо е
сред стадото овце, а ти си
все още в пещерата
и сляпо те дебне Циклопът
тихо е
докато Гъливер ти търси
стъписан брод между
гигантите и лилипутите
тихо е
в равноделния такт
от пауза след и преди
баладите на сезоните
тихо е
а полунощ отхапа
от сянката на равноденствието
първата сълза...
тихо,
не припомняй
на плачещите върби
как се казват
P.S ... Нека си останат ничии...