автор: august

отровния просветва под крилото
казва в радиото гудбай
и повече не се обръща

точно навреме си
затвори ухо в шепа
и се пусни

триъгълните усмивки на косатките
се свличат мързеливо
объркано пристъпят под чадърите

открехната пролуката се сцепва по върха
зъбът веднъж пуснат на свобода
довършва симфонията с настроение

няколко сантиметра парфюм
танцуват неуловими под моста
въздухът се нагорещява до бяло

слънцето минава като нокът през косата ти
обхваща отвътре града
след което потъва под сянката дълго

трябваше да протегнеш ръка зад гърба ми
когато не гледам
да усмихнеш веждите ми категорично

дъждът се повдига от земята
провесил в очакване опашка
за него всичко е било безсъмнено

гущерът стъпил с един крак върху камъка
пее с огнени очи