автор: alkaltchev

      „...О, ужас, да не подозираш,
          че имаш друго битие...”
                              П.Ковачев

Дали е стигнал слънцето Икар?
Разправят, че натам се бил запътил.
Крилете на човек са божи дар.
Предопределят времето и пътя.

Все по-високо над света летял
в страстта си всички тайни да разкрие.
Дали се провалил... Дали успял...
Небе не се поднася на тепсия.

Днес никой не говори за това.
Днес всички му завиждат на крилата.
И предявават всякакви права,
наследствени дори, върху мечтата.

Отлично знаят края на Икар
но търсят се криле и се купуват.
Криле под наем... Всичко е пазар.
Икар е като приказка за луди.

И в тоя безподобен наш живот,
като че ли напук полита някой.
За да докаже, че е същество
родено неподвластно на земята.

А побесняло слънцето пече .
и восъкът омеква, ври, топи се.
Икар лети. Аз още вярвам, че
ще изкрещи със всичка сила: - Жив съм!