Иде зима... Долу римите! Стига вече!
Не пипайте нежно душата ми
с пръстенца добри, кадифени.....
Хайде марш и бегом надалече!
Нека крепне имунната й система.....
И... повече никакви чувства от мене....
Иде зима... Нека повече никакви трели
с любов покрай мен не извират,
не терзайте с неискана обич
успешно приспаната лира...
Иде зима... Като черно, уплашено куче
на първия сняг ще се зъбя
и от мрака ненавист ще суча....
Иде зима... Семената ще спят, замразени,
ще сънуват вятър на пролетно стреме....
Но иде зима...