“Защо ни е задгробно да се кàем? Един животец има
– на земята!
Каквото знаем – вече си го знаем! Защо ни са мечти?
За „по нататък”?...
/Анонимен Философ-гнУс тик.../
...
Все някога ще има светло бъдеще,
дори да не е светло – ще е дрезгаво...
Все някога ще го посрещнем трескаво
загърбили поредното си гробище!
Все някак ще напишем нови страници
в многовековната история,
където всички храбро сме се борили
за да дадем благà... На всички задници!
Ще уредят бездомните ни кучета
със нови, и – с решетки, общежития!
Дори ще правят някакви разкрития
на разни истини – какво ни се е случвало!
Не много истини – ще пощадят главите ни.
То и благàта – затова „на задници”...
А ние, с повишените си надници,
да заживуркаме добре – ще се опитваме...
...
“Защо ни е да вярваме, да страдаме?... За да получим
някакво спасение?
Животът си е шоу... а наградите – все някой взема...
...ала – в неведение!...”
/друг Анонимен Философ-100ик... /
Бой..Боев,
2010-11-25
(Букурещ...
...все същите простотии, но – на румънски език!...)