автор: atima_viva

Таралежова и жълта - нарисувана.
Топлината още пази във прегръдка.
Но си тръгват и се разпиляват дните й,
а медът останал, подгорчава глътката.
Още в цвят проглежда, за да помни,
как се спускат от високо птиците,
как протяга се и хваща, и ги пуска
в полета им, прекосил зениците.
Не изпраща, още се надява
да ги върне за последна песен.
Но кръжат и претъркалят залез
над поляната окъпана във есен.