автор: barbacoa

- Кой сте, всъщност? – пита го тя, а той й отвръща:
- Не знам.
- Погледът Ви е толкова мъдър, не може да не знаете кой сте...
- Погледът ми… Единственото, което не мога да видя с очите си са очите ми. Така че наистина не знам как гледам.

А после добавя:
- Искаш ли да ми помогнеш?
- Как? – тя е истински поласкана. Малцина са имали късмета да се доближат до мъдреца и да говорят с него.
- Ела до мен и гледай в очите ми. Аз ще гледам в твоите и в отражението ще видя своя поглед. Така може би ще си спомня кой съм.

Тя сяда до него, затваря очи за миг, въздъхва едва доловимо и ги отворя, за да погледне в бездната. Но не е бездна, очи са: погледът е топъл, любопитен, леко мъхнат и много мек. Той се взира в очите й и вижда точно това, но не е сигурен дали топлият, любопитен, леко мъхнат и много мек поглед е неговият или все още само нейният. Тя изненадващо открива, че вижда своите очи в неговите и погледът й не е много по-различен, може би малко по-остър и напрегнат... засега...

А хората отстрани гледат, оставят храна пред мъдреца, някои по-милозливи носят паничка и за момичето. Когато започват дъждовете им сковават навес, за да не се мокрят, през зимата кладат огън и го поддържат непрекъснато, за да не замръзнат. През пролетта оставят свежи цветя, а през лятото... През лятото не правят нищо, освен да ги наблюдават от близките сенки.

И все чакат и чакат. Застиналите фигури на мъдреца и момичето стоят с лице една към друга и никой не знае какво виждат. Само мълвата от години говори, че когато излязат от вцепенението, те ще разкажат чудеса за човешката душа, за единението на жената и мъжа, за любовта. И това ще е най-големият дар за търпеливите, които са дочакали този миг.

Но не всички хора имат дарбата да са търпеливи. Казват, че даже един мъж седнал с жена лице срещу лице и започнали да се гледат в очите, за да разберат тайната на мъдреца и момичето. Не е ясно какво са видели, защото скоро се родили децата им и от грижи по тях не им останало време да разкажат. И други жени и мъже ги последвали, но и на тях им се родили деца, и те нямали време за разкази.

- Нищо не се постига без търпение – казва една жена, която от години поддържа огъня край мъдреца и момичето. – Аз остарях тук, но знам, че ще дочакам истината за любовта.

И усмихната поклаща глава.