автор: CheGuevara

Самотен връх,
протегнал се към слънцето.

Шепа земя,
захвърлена след океана.

Светилище,
в което бог съм аз самата.

Тук всички пътища
започват
и завършват
на брега.

А хоризонтът е
опънато до скъсване
платно на ветроход.

На мили от брега
блещукат
топли рифове,
но мъдрите
и патилите знаят
колко може да ти струва
тази пъстроцветна красота.

Жадувам да прекрача
хоризонта.

А душата ми е
флаг
на този бряг...

Ружа Велчева