Едно момиче
с плетена баретка
и тайд със цвят на северна мъгла
четеше книга.
Есенния дъжд
намокряше единствено очите и.
А листите блестяха от зениците
като събудени от нищото светулки.
Под шапката и
палава къдрица
улавяше дъха на лампиона,
забързан по вечерните алеи.
Поспрях се
и сърцето и догоних.
Така се смееше...