автор: ipsidixit

Порок на славни времена,
магия на измами,
защо ли изостави
без жал душа с храна?
Душата си без жал похапва,
слънце над порядки грее,
дебелее, дебелее
с мисли сладки,
а човешкото у нея
прави си без срам догадки
и шегички дебелашки,
как ще тръгне с цял калашник
на война в земя пустинна;
ще се върне догодина
с лаври, скалпове и слава,
и тогава... И тогава
ще си купи лимузина
и пари ще й останат
за екскурзия в чужбина
на душата лекокрила,
от измами затлъстяла!

Господи, пази я цяла!