автор: jelyaznovski

На младостта ми чановете медни
заглъхват вече ей зад оня рид.
Припърхва с екстрасистули поредни
сърцето-този уред пренавит.

Присядам трудно, с костите вдървени
проскърцвам тъжно, задух ми тежи,
а покрай мене, мраморно студени,
настърчат вкаменелости-лъжи.

А в сладкогласието си звънците медни
изчезнали са, няма ги...Уви!
Овчиците на дните ми последни
пощипват си последните треви...