Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 379
ХуЛитери: 5
Всичко: 384

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: Veselin
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтазвуци
раздел: Поезия
автор: jelyaznovski

На младостта ми чановете медни
заглъхват вече ей зад оня рид.
Припърхва с екстрасистули поредни
сърцето-този уред пренавит.

Присядам трудно, с костите вдървени
проскърцвам тъжно, задух ми тежи,
а покрай мене, мраморно студени,
настърчат вкаменелости-лъжи.

А в сладкогласието си звънците медни
изчезнали са, няма ги...Уви!
Овчиците на дните ми последни
пощипват си последните треви...


Публикувано от valka на 18.11.2010 @ 12:31:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   jelyaznovski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 09:43:02 часа

добави твой текст
"звуци" | Вход | 5 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: звуци
от Musketar на 18.11.2010 @ 16:42:16
(Профил | Изпрати бележка)
На младостта медните чанове може и да заглъхват.

На сладкогласието - твоето - пеят, надпяват се...

Почитания!


Re: звуци
от dumite (malisia@mail.bg) на 18.11.2010 @ 12:39:21
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно самоусещане! Поздрави!


Re: звуци
от joy_angels на 18.11.2010 @ 15:02:57
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно стихотворение, ДЖ!
Особено думичките "припърхва", "настърчат", "сладкогласие", "пощипват".
Не тръгвай на път, на който никой не иска да те изпраща - казвам го на лирическия. Дип че нямам чанове, да ти пратя, но моля те, пусни си това:

http://www.youtube.com/watch?v=CMEdhrDnr34

Прегръщам те! :)))


Re: звуци
от mariq-desislava на 18.11.2010 @ 18:59:09
(Профил | Изпрати бележка)
Всички сме се запътили натам, няма да се плашиш - ако това може въобще да послужи за успокоение.:)


Re: звуци
от sani-ti на 15.07.2011 @ 12:40:26
(Профил | Изпрати бележка)
хубаво е!
обяснима развръзка...
това е животът!
естествен процес...
уви!!!