автор: petia_bozhilova

Безсънна моя нощ, добро ни утро!
Осъмнахме си пак със теб самички.
Да, знам, че бързаш. Днес за теб е утре,
но все пак пий кафе със мен, сестричко!

Да, запали си... Ето и уиски.
Аз ли?.. Кафенце, само за дружина.
На секс ли карам?.. Не-е-е! Дори не искам-
същински ангел с бяла перушина.

Да, слушам те...Ох, пак ли? Все за него!
Че той за нас не иска и да знае!
На черен дявол мигар е потребна
досадната любов на смотан ангел?

Остава ми да охкам безнадеждно
или със свойто „ох“ да се шегувам...
Дай, Боже, всички слепи да прогледнат
в мига, във който тръгнат да се влюбват!

Не! Аз за нищо днес не съжалявам
(макар че никак, сестро, не е лесно)!
Ако не хлътне ангелът по дявол,
как ще зачене истинската песен?

А тя си струва сълзичките , дето
избърсваме със тебе скришом в мрака.
Лек ден, нощ! И мерси ти за кафето!
Щом мръкне-заповядай! Ще те чакам.