автор: zaltia

Радостта, като шампанското избухва във душата,
кипи там весело, и прелива на всички страни.
Тъгата човешка, като мъглата гъста се разстила,
внезапно бързо се спуска, но тягостно дълго стои.

Кафето горчиво изпивам, и утайката попива във душата,
с кафето болката сравних, че болката, като кафе я пием.
Радостта като виното прекрасно душите ни опиянява,
а с болката- както след кафето силно, не можем да заспим.

Кафето ароматно и чудесно, пием сутринта и през деня,
а с виното рубинено красиво, приказно догаря вечерта.
Изкарва то и радостта в очите, но мъглата във душата си стои,
мъката и тя е там, и след кафето сутрешно цял ден горчи.