автор: fireman1

Напълно загърбил служебните си задължения, Максим пътуваше към плажа с двамата си осемгодишни близнаци – по негово мнение, най-палавите момчета в махалата.
Шефът му беше чак в София и едва ли би го потърсил точно сега. В момента столичната централа приличаше на глутница охранени кучета, нападната от милиони изгладнели бълхи. Половината от служителите натискаха изпотените си седалища пред зациклилите от таблици и пасианси компютри, а останалите разнасяха, незнайно къде, тежки цветни папки из коридорите, всички с надеждата, че няма да бъдат засегнати от предстоящите съкращения.
- Тате, тате! – почти в един глас се провикнаха близнаците – Виж, „Джаболани”! Максим като върл фен на футбола се спря на сергията и мигом извади измачкана банкнота от двайсет лева, за да си купи шапката, силно наподобяваща топката „Джаболани”, с която щяха да се играят мачовете от световното.
- Хайде, качвайте се в колата момчета! - бързаше към плажа, за да намери добро място за настаняване.
За негов късмет, добре почистената пясъчна ивица, беше все още полупразна и той лесно намери чадър на равни разстояния от плажното барче и от морския бряг. Захвърли небрежно багажа, плати таксата за цял ден и бързо се настани на един от високите столове на бара. Със задоволство установи, че барманът има поне средно образование и няма да се обяснява много. Това си личеше от правилно изписания надпис „Храната прави борбата!”, залепен точно до забития с пирон фалшив долар над касата.
- Дай една голяма, наливна! Студена! – последното го каза с шеговито-заповеден тон.
Барманът веднага реагира и за по-малко от минута пред Максим се появи половин литър запотена чаша с пенлива, вълшебна течност. Протегна се в удобна позиция и с умиление наблюдаваше как децата играеха на брега, запълвайки почти всички телесни отвори с натрошени миди и пясък. Бирата се стичаше като елексир в пресъхналото му гърло. Мацката от последната страница на вестника, беше точно копие на легналата пред него красавица. За негово щастие, изпънала се по гръб, тя беше захвърлила горнището на банския си костюм, струващ поне 160 лв. Само ако можеше някоя акула да отнесе възрастната германка, която привършваше вече трета туба плажно масло, за да намаже двете увиснали победителки от „Мис „Мокра фланелка” 69’”! Би бил благодарен и ако лекичко цунами целенасочено да удари дебелия руснак, около шкембето на когото обикаляше рояк мухи, привлечен фатално от гравитационния капан на коремната му обиколка. „Е, все пак не може всичко да е идеално”.
Максим вдигна глава нагоре, за да се наслади на реещите се чайки, и същевременно се опитваше да чуе тихата балада, звучаща от бара, за което му пречеше единствено боботещият глас на шефа. ГЛАСЪТ НА ШЕФА СЕ ЧУВАШЕ !!! Блажената му физиономия за части от секундата се превърна в смачкана ококорена карикатура, наподобяваща изражението на човек с неуспешна мозъчна операция. С трепереща ръка Максим наклони до веждите си шапката „Джаболани”, наведе главата си ниско долу на нивото на гърдите и с поглед покрай зачервеното си вече рамо видя, че на една от масите, на не повече от 5-6 метра, скрит зад листата на една изкуствена палма, седи шефът му с непозната руса жена. Известен със способността си да се мобилизира бързо в подобни моменти, той плавно се изниза от удобния стол и на пръсти се понесе по парещия пясък към брега, където близнаците замеряха с камъчета, продаващия варена царевица циганин. Максим видя голямата дупка в пясъка, изкопана най-вероятно от тях и реши, че това е удобно временно скривалище от погледа на шефа.
- Тате, може ли да те заровим в пясъка – чу докато се настаняваше в прохладната дупка. „Идеално!” - помисли си Максим. Някак естествено, през главата му мина мисълта да му оставят една сламка, през която да диша. Децата с особено усърдие затрупваха баща си с пясък, докато над повърхността не остана разрошената му глава. После се сетиха, че не са тормозили достатъчно циганина с царевицата и се затичаха към него.
- Ей, къде изчезнахте?! Сложете ми поне шапката, че ще слънчасам! – каза с напрегнат глас Максим, като внимаваше това да не достигне до учите на шефа. Единият от близнаците се върна, набързо нахлупи шапката на главата му, покривайки по-голямата част от нея и изчезна сред налягалите плажуващи. Така заровен и надлежно прикрит, Максим лежеше и се наслаждаваше на хладината на мокрия пясък. Цялото му внимание беше привлечено от тихите вълни, които се разбиваха в брега.
* * *
Плажният футбол е уникална игра, в която внимаваш да не ритнеш някого с босите си крака и да се самоконтузиш. Неправилната форма на топката правеше играта още по-интересна с непредвидимото си движение по пясъка. Едно от по-нахъсаните момчета, твърдо решено да покаже недоказаните си футболни умения, толкова силно я изрита, че тя прелетя високо над импровизираната врата и се изгуби сред чадърите. Задължение на виновника беше да намери и достави топката.
Момчето доста се лута из хавлиите, когато я видя, стояща близо до брега. Две празни пластмасови кофички се поклащаха от вятъра до нея. Той реши, че с един удар ще може да запрати несполучливото копие на „Джаболани” обратно в игралното поле. Наклони тялото си напред, засили се и уверено замахна с крака си.