автор: marcusjunius

Кирил не усети импотентността изведнъж – тя се промъкна в него като ларвите на кучешка тения след целуване на необезпаразитена кучка, загнезди се в мозъка му и, най-вече, в пениса му и започна бавно да нараства.
Най-напред Кирил престана да го вдига с Люба от Бургас. Това не го разтревожи толкова много, защото Люба от Бургас бе вече на трийсет и четири и вероятно бе най-непривлекателната от всичките му любовници. Той я навестяваше един-два пъти в месеца, когато пътуваше до града, за да контролира няколкото магазина в първия мол. Тъй като там бизнесът вече се беше стабилизирал, Кирил прекарваше повечето време в гарсониерата на Люба или, ако не му се седеше в тесния и, износен хол, я закарваше в хотела си. Това не винаги беше лесно. Кирил отсядаше в петзвездни хотели край морето, обикновено извън градската част, а Люба незнайно защо, имаше алергия към хотелски чаршафи, сапуни и шампоани.
- Вземи си тогава шампоан от къщи, бе! - отговаряше и обикновено Кирил и добавяше:
- Аз пък имам алергия към влажни гарсониери!

Кирил и Люба бяха в „Рейнбоу” в Слънчев бряг, когато на Кирил му се наложи да мастурбира омекнал повече от двайсет минути, за да успее да свърши. Отдаде го на повяхването на Люба и на нейното мрънкане за неестествената миризма на чаршафите.

За съжаление скоро подобно нещо се случи и при Кани, а Кани изобщо не бе повяхнала, нито непривлекателна. Напротив, Кани (съкратено от Божанка), беше на двайсет и три, произхождаше от малко тутраканско село, но затова пък живееше от пет години в София и вече бе успяла да използва перфектните си манекенски данни, за да се набута в една елитна агенция и в леглото на няколко „добре охранявани мъже”. Последният от тях бе Кирил. Въпреки недотам плътните (според вкуса на Кирил) устни, Кани правеше превъзходно фелацио и за Кирил това бе любимата част от програмата. До деня, в който двамата откраднаха няколко часа на вилата в Панчарево и на Кирил изобщо, ама изобщо не му стана. Кани се стара повече от половин час и след като нищо не се получи, погледна невинно Кирил и му каза да не се притеснява, след което го попита дали не би я „обработил” по друг начин. След като той я погледна стреснато, тя му обясни, че мъжете имат и други секси части, език, пръсти, колене... При тези думи Кирил скочи, бесен, но и смутен като хлапак, навлече си костюма и изхвърча от стаята, като на излизане кресна към момичето:
- А ти! Ти не можеш ли да си сложиш малко силикон в джуките, а? Пари ли ти липсват!?

Но дори случката с Кани не го разстрои така, както факта, че не успя да го вдигне с жена си. Михаела беше на трийсет и една, с перфектна фигура, с устни точно каквито Кирил обичаше, с горещи ръце и с малки, стегнати гърди, които почервеняваха, когато двамата правеха любов. В последните години почервеняването сякаш изчезна, но гърдите и все пак бяха прекрасни. Бяха женени от шест години и през цялото това време редовно правеха любов. Винаги, когато си бе в София, те се любеха поне по два-три пъти в месеца. Понякога той зарязваше дори някоя нова любовница на половин чаша недопито вино, защото изпитваше желание да се прибере и да се чука с жена си. И ето, че се случи това. Беше сряда, по изключение Кирил се бе прибрал навреме. Двамата с Михаела не бяха правили секс от две седмици и веднага след вечеря той я хвана за ръката и я дръпна към спалнята. В началото Михаела сякаш нямаше голямо желание за ласки, но накрая се съгласи. Последва половин час неистови мъчения и със всяка следваща минута Кирил виждаше, как отегчението в очите на жена му нараства. Накрая, без да каже нищо, тя стана от семейната спалня, извади си нова хавлия от махагоновата ракла и влезе в банята. Кирил чу, как Михаела си пуска душа. Той бавно отпусна глава върху леглото между две възглавници, като положи шепи върху члена си, сякаш покриваше мъртво птиче. Така и заспа, без да усети кога Михаела се е върнала при него в леглото.

***

На другата сутрин Кирил се събуди късно. Жена му вече беше излязла за някаква ранна среща с бизнеспартньори, но на масата в кухнята, до чашата му за кафе бе оставила жълта визитка. Кирил я погледна и занемя – беше визитка на „сексуален терапевт”. Обля го гореща вълна на страх, или пък на възмущение – Кирил винаги бъркаше двете чувства – и той понечи да я скъса, но после размисли. Все пак това бе Михаела, а не някоя от мимолетните му връзки. Михаела имаше право да му оставя до чашата с кафето най-различни неща, дори лайно да му оставеше, той трябваше да го приеме! Кирил навлече дънките и един тънък пуловер на голо, пъхна визитката в задния си джоб и се спусна към гаража....

Кабинетът на „терапевта” беше на третия етаж в някаква стара кооперация на „Симеон”. След дълго звънене на входната врата бравата избръмча и Кирил влезе в мрачен, вмирисан на котешка урина вход със стръмни стълби и износени дървени парапети. Кирил се качи бързо, като прескачаше по две стъпала наведнъж и почти се сблъска с възрастен мъж с бяла престилка и побеляла коса, който го чакаше в рамката на отворената врата.
- Аз, ъъъ... – изпелтечи Кирил.
- Зная, зная – каза меко мъжът и отстъпи навътре, за да му направи място да влезе. – Аз съм д-р Мануал.

След малкото коридорче-приемна мъжът въведе Кирил в една празна стая с две кресла и бяло, желязно шкафче. Личеше си, че шкафчето някога е било със стъклени вратички, но в последствие стъклата бяха заменени с метални листове, боядисани в бяло. Д-р Мануал посочи на Кирил единия фотьойл, а сам се настани в другия.
- Преди да започнем – рече Мануал – нека ви кажа, че аз нямам медицинско образование. Хората предпочитат да ме наричат доктор, но не искам да ви заблуждавам
- Бе, то няма значение, само да...
Мъжът се засмя.
- ...да ви оправя?
- Ами да! – надигна глас Кирил. – Знаете ли какво е? Аз, точно аз дето съм „изял толкова пилешко” през живота си, както пее Джим Морисън! И сега, на трийсет и седем, да не мога да го вдигна! Нито с Люба, нито с Кани! Но най-лошото е, че не мога да го вдигна и с Мишето!
- Нека ви споделя, че нямам представа кои са тези личности...
- А да бе, извинете...
- ...но това няма и голямо значение.
- Защо? – учуди се Кирил. – Вие няма ли да ме разпитвате нещо, като психиатър, така да се каже, да ми правите терапия, защото нали то, всичко, е в мозъка?
- О, не, не! Опазил ме... хъм... Онзи на небето от глупави разговори! – вдигна двете си ръце Мануал. – Вашият проблем вече ми е ясен, ясно ми е и лечението за вас! Аз съм опитен, помогнал съм на хиляди хора да намерят онова, което им трябва!
- - Айде бе... – промърмори Кирил, но на висок глас каза: - И какъв ми е проблемът?
- Вашият проблем е – тържествено започна Мануал – че вече ВИЕ не възбуждате жените. Тази липса се връща при вас като бумеранг, а вие явно не се стараете да хванете този бумеранг. Просто се оставяте да ви цапардоса по челото!
- Ама аз още съм... И нямам шкембе, не съм плешив. И нали и парите имали значение, възбуждали ги!
- Така, така – вие не сте непривлекателен на външен вид, въобще даже, и другото, и то е... добре. Но нямате еротична аура! Всеки човек има такава и трябва да я пази, глези и развива. А вие вашата сте я разпилял! Как точно – това не зная и не ме интересува. Както казах, имам лек за вас.

При тези думи д-р, или не-д-р, Мануал стана, извади от джоба си месингов ключ и отключи белия, железен шкаф. Порови нещо в него, след което го заключи отново и се върна в креслото си. Протегна към Кирил стиснатия си юмрук и бавно го разтвори. Върху дланта му лежеше червена капсула.
- Ето вашето лекарство – рече Мануал. - Но да знаете, че ако го изпиете, връщане назад няма! Такава капсула се пие само веднъж!
- Е, то направо като в Матрицата, братче... – засмя се Кирил.
- Точно така – сериозно потвърди Мануал. – Закърпена аура!
- Е, какво толкова ще се връщам назад, няма лошо на човек да му става до 100 години! – и Кирил посегна към хапчето, но ръката му замръзна по средата на пътя. – А цената, колко струва това?

Беше доволен от себе си – бизнес реакциите му поне не бяха отслабнали.
- Не струва никакви пари.
- Е как така бе?
- Така. Аз се опитвам да помагам на хората. За консултацията ми дължите петдесет лева. Хапчето е без пари.

Сумата успокои Кирил и притъпи съмненията му. Той примигна два три пъти, после хвана капсулата между палеца и показалеца на дясната си ръка и я глътна без вода. Така правеше още от дете.

***

Същата вечер Кирил отвори бутилка хубаво вино, запали свещи на масата пред камината и зачака Михаела. Когато я чу да отключва входната врата, той усети, че се вълнува като юноша. Изправи се до масата и щом тя влезе, протегна към нея ръце. Михаела замръзна и понечи да се отдръпне назад, но после някак смирено отпусна рамене, приближи се към него, погали го леко по бузата, а след това се надигна и го целуна по устните... Кирил така и не разбра как се добраха до леглото, но онова, което последва, бе най-прекрасният секс в живота му – той целият гореше и избухваше през пет минути, а Михаела стенеше в ръцете му и гърдите и отново бяха червени както някога.

Когато свършиха, Кирил се отпусна назад върху белите чаршафи, а на лицето му се мъдреше доволна усмивка. Михаела се надигна, извади нова хавлия от махагоновата ракла и влезе под душа, а Кирил притвори очи, положи ръце върху „пиленцето” си и доволен заспа. Така и не чу, че Михаела въобще не се върна в леглото при него...

***

На сутринта Кирил намери бележка до чашата си за кафе.

„Беше хубаво сбогуване, макар и да не го планирах така. Бъди щастлив с многото си жени. В живота ми вече има друг, за който съм единствена.”

Кирил дълго седя срещу празната чаша за кафе, като препрочиташе бележката, а седалката на кожения, дизайнерски стол хладнееше на тестисите му, изхлузени през левия крачол на боксерките. После се разплака и плака до обяд. Прекъсна само за цигара и чаша ром. Към един и трийсет след обяд навлече дънките, качи се в джипа и по пътя се обади на Кани. Взе я от салона за красота в „Изток” и, без да и обяснява каквото и да било, я закара на Панчарево. Издърпа я от колата почти грубо, замъкна я в спалнята и с два замаха съдра черната и „Армани”. Хвана косата и на тила, свали я на колене и я натисна към чатала си.

Половин час по-късно Кани се осмели да продума.
- Е, не се притеснявай де... Казах ти, можеш да опиташ с пръсти, на мен ще ми е хубаво, честна дума!

Кирил стисна зъби, така че челюстите му изпукаха и изсъска:
- Бе к`во ми пука дали на тебе ти е хубаво!
След това грабна дънките си и започна да рови из джобовете. Скоро намери жълтата визитка и набра номера.
- Мда... – чу отсреща гласът на д-р Мануал.
- Не работи, копеле!
- Кое не работи, господин Майнев? – явно го беше познал.
- Хапчето, проклетата капсула! Снощи с жена ми правихме невероятен секс, а сега с Кани – нищо! Пълен смъртник!
- Но господин Майнев – бавно каза Мануал – хапчето е хапче, това не ви е естествената аура. Кърпената аура си има ограничения.
- Какви ограничения, бе!?
- Ами капсулата създава аура на мъжа само за една единствена, определена жена – онази, с която е правил секс най-напред след приемането му.

Кирил се вторачи ококорено в една муха, кацнала върху розовото перде и се хвана за сърцето, а ръката му с телефона бавно се отпусна. Така той не чу последните думи на Мануал:
- Е, хайде, хайде господин Майнев, нали има поне една жена на този свят, с която ще правите чудесен секс!