Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж,
ни протегната топла ръка.
Този път е змия във сърцето,
нито ехо е, нито е зов...
Нито зимен е.Нито е летен.
Този път е следа от любов.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|