автор: secret_rose

Вали непроменимото над нас
и напоява сетните предели.
В безпрохода си не дочувам глас,
не виждам брод,
не различавам лея
на слънчевата, изворна вода
преливаща в приготвените стомни.

В сърцето ми
изгубена следа...
едно отмиване дали ще помни...

когато над смълчания ни лес
изгрее седемцветна, седем жива
спасителка на земния регрес
в одежди на небесна самодива
и спусне до земята ни коси -
заплетена верига към Отвъд...

Вали ме.
А в очите ми роси
един несъществуващ, верен Път.