Често мислим си, че се познаваме,
а всъщност май се заблуждаваме.
С малки тайни пълни са сърцата ни,
а в главите тихо си летят мечтите ни.
В утъпкани житейски пътища вървим,
а тайничко мечтаем си- пак да полетим.
И в рамките семейни се притискаме,
понякога е тъжно там, но се усмихваме.
Към щастието си летят уверено децата,
млади са, и реят се високо със крилата.
А ние със крилата закърнели през годините,
крачим все по- мъдри през проблемите.