автор: aureliano

скриптирай ме с длани
на джава
декодирай настръхналата ми кожа
в епицентъра на вълната
набраздила мозъчната ми ципа
пирографирай езика ми
на катала
със зъби перфорирай гръкляна ми
напълни ми устата с петънца от
ококорените си ириси
изкрещи ме
на баса сунда
разпъни ме върху нишките
изпъкнали в
бялото на очите ти
избълбукай ме
на нарвалски
удави ме в океана
от пяна
избила по изпохапаните ти устни
гравирай клепачите ми
на токи пона
превари ме
в бульона на
оргазмените ти сокове
натъпчи гърлото ми
с восък от медени хълбоци
и го дамгосай с дъха си
разнеси ме
на хачиянски
из лабиранта на черните дупки
разкъсай с нокти
гренадина от съсирени супернови
покрил атрофиралите ми спомени
бродирай бронхите ми
на урду
с иглите на миглите си
за да дишам само
когато премигваш
драпирай ставите ми
на суоми
с пламналите си кичури
за да се движа само
когато ме галиш с косите си
преведи ме...
от хаоса към нищото
за да бъда
разбираем за себе си
оплачи ме
безмълвно
по своему