Предишния си свят оставих.
Наситих му се.
И обърнах друга страница.
Слънчева жаравата разрових.
Усмихнах се насън.
Небето не е граница.
Монолог за връщане не молех.
Оставих го на пристан,
при тъгата - моята измамница.
Със себе си отдавна спорих.
Но няма смисъл
да ровя във душата на изгнаница.