автор: jelyaznovski

Тече си времето, изтича,
от ручей става на река,
в морето тъмно те завлича
със буй спасителен в ръка
като Нептунов клоун с жезъл,
на всички в двора нелюбим,
от морско конче с трясък слязъл
нахлепан до ушите с грим.
Добре – измислен си и смешен
като герой от водевил,
но ни една ли своя грешка
със своя кръв не си измил?
Така, не с литри, а със капки
във някой жежък прахоляк
със кръв не си ли писал как ти
останал си човек все пак.

И щом си плувал надълбоко-
макар грозник и с буй в ръка,
ти имаш собствена посока
в присъдена на теб река!