автор: ma_gi

Думите - прекрасни и жестоки,
думите - насъщни и излишни,
думите сега са просто болка
и в безмълвието те не значат нищо...

А заченахме ги на Разпети петък,
докато висяхме с теб на кръста,
после, във Неделя, беше лесно -
просто ден, обречен за възкръсване...

Думите прегръщах, вместо тебе,
и дарих им цялата си обич,
за да станат толкова големи,
че да се решиш да им отвориш.

Бяха чисти, сринаха стената,
да не спира погледът ти вече
и разнежена за първи път луната
прекрати самотните си вечери.

Думите - прекрасни и жестоки.
Думите - насъщни и излишни.
Думите, простенващи от болка,
пак гризе безмълвието хищно...