автор: zebaitel

Съ пулучи възражение
срещу футуграфъ,
кадруту по техну мнение
искалу пупрафкъ.
Трябвалу ф графа по-другъ
да съ распуложи
за да съ расмей народъ
всеки кой кък можи!
Глей сига дубри читателю,
туй и снимка личнъ,
къту искъш, напраи си
снап-шот по- приличен!
Сайтът съ и распищолил,
секи пиши, пращъ,
кой сърцету си зъголил,
кой гуратъ фащъ!
Сребърната вика саму:
“Хубуй ги ридите!”
Де е Кирова да дойди,
да ни свий сърмити!
Че и Бече ни сЪ зъби,
тъпу и биз нея,
няма с кой дъ съ заръбъш,
сал сироп съ лее!
Да съ връща вечи ф сайтъ,
ша и убищаим,
с есен нямъ дъ я тровим,
саму ша си лаим.
Постолиция покри съ,
Роза – Яна слушъ,
Писи-инди хич я нямъ,
уткак станъ крушъ!
Дориана ни уплети
ф паяжина сложнъ,
Касиана вий куплети,
къту за изложбъ!
Джими станъ спец пу голфъ,
губи съ пу грийнъ,
ф шепи тичинки и нежнус
пък събиръ Мина,
Чуди съ Ангар защо ли
плащъ данък кучи,
Бяла лястовица моди
сигънски научи!
И гълчи Христам въф рими
вечния нъивник,
Хулия ф лювоф запридъ
майчинити гривни.
Търси зоб Дандан за коня
и брои еспресу,
сеч усещъ пък Барона
и виси убесен!
Думите гневъ запали,
ф адъ фърли прошкатъ,
май чи скача пак Захари,
ф заднуту на споминъ!
Рейни, върлъ алпинискъ
туря зло пуд камък,
Темплиер струи от френцки
На пуетъ замък!
Гинко пудузиръ гларуси,
Чи съ гарги пут прикритие,
а на Пинче баба Маръ,
пак търпи развитие.
От Калина, чи и ут Веса,
и Глигор и Попа,
дету съ таят и кесят
ни съ чува вопъл!
И Азуро е от тия,
дет съ крият ф сянкъ,
ши я видиш да пригръщъ
някуя фиданкъ!
С ангелъ на лювуфтъ,
Флорънс пак политъ,
Джой въф петъчнатъ нош,
сбира мъргърити!
Анг, ЕлТоро и Тимон
нещу съ услушвът,
Дива обвинявъ свракътъ
с кърта ф шушу-мушу.
Атом на студа съ сърди,
бил разубличител,
Цвети емнъ пуниделникъ-
бил булнаф и кисел!
И Водица заигра съ
с есеннити листи,
Милчо връщъ съ към Индия,
споменити бистри!
Мариники съ прукрадвъ,
тиху кръй лунатъ...
_ Аку искъш, прудължавъй,
ма...търсиш си белятъ!