автор: sradev

- Ето го Чука!, възкликна Хаймаана.
- Къде, бе?, запита вяло Паридай.
- Виж оня дядка как възторжено чука.
Те се доближиха до дядката и с любопитство се зазяпаха в неговата дейност. Той слагаше часовници в една тава с комин. Комина беше завързан с парцал напоен с олио. Дядката чупеше часовниците в тавата и веднага прибираше парцала в буркан, здраво го затваряше и го пъхваше в кошница в реката за охлаждане.
-Велики Магьоснико, какво правиш с тези часовници?
- Изваждам от тях времето и го консервирам.
- Ох, да можехме и ние да си консервираме време. Вечно нямаме време, а и малкото, което имаме бързо се изпарява.
- Времето е в часовниците, чукнеш ги и то излиза. Като им извадиш времето и го слагаш в буркан. И после от буркана си вземаш по малко.
- Ами в камъните нали има повече време, защо не консервираш каменно време?
- Ами от такова време ще ти се вкамени мозъка и вместо да мислиш ще започнеш да си спомняш.
- Ние хич не мислиме, пък и много не помниме, дай чука да опитаме.
- Ето, но внимавайте - времето бъзо лети - с триста мили на кило и трябва бързо да го хванете.
Паридай взе чука и трясна един камък, камъка за нула време стана на чакъл и никакво време не пусна. Хаймаана се развъртя, удари с всичка сила една скала и се хвърли върху нея да хапне време от което на главата му се появи издутина.
- Какво стана, този камък не пусна време?, запита Паридай
- Значи му е дошло времето.
- Времето ми влезна в главата!, възкликна Хаймаана.
- Ама че си твърдоглав това е акълен гейзер. Сега от там се изпарява акъл, а не време.
- Че ти имаш ли акъл?, учуди се Паридай
- Не знаех, че имам, но сега знам, че нямам.
- Значи имаш време в излишък, каза магьосника, защото който няма акъл той има време за всичко.
- Хм, значи ти си съвсем без акъл?
- Разбира се, че кой с капка разум в главата ще тръгне да троши часовници, за да извади от тях време.