автор: marcusjunius

"Мисля като порасна да стана клоун”, рече Дил. „Да, господине, клоун... Няма нещо друго, което хората да предизвикват у мене, освен смях, тъй че ще ида в цирка и ще си откъсна главата от смях.”
„Нещо си се объркал”, каза Джем. „Клоуните са тъжни, всъщност хората се смеят на тях.” „Ами тогава аз ще бъда нов вид клоун. Ще стоя в средата на арената и аз ще се смея на хората.”
Харпър Лий, „Да убиеш присмехулник”

Още със ставането си в понеделник сутринта Д. започна да се смее неистово. Първоначално това просто го учуди. Понякога, със ставането сутрин, Д. палеше цигара; или заставаше до прозореца и подпираше чело в стъклото, без да отваря очи; или извиваше тяло така, че да изпукат ставите и гръбнакът му. Но никога до сега не бе започвал да се смее неистово. Скоро учудването на Д. премина в раздразнение, тъй като неистовият смях му пречеше да си измие зъбите. Той се отказа да ги мие, но с това нещата не приключиха. Стана още по-зле, когато се опита да се избръсне. Първо насапуниса с пяна за бръснене цялото си лице, дори очите и челото, защото от разтърсващите пристъпи смях не можеше да контролира ръката си. А после направи и голямата грешка – хвана самобръсначката...

След повече от четиридесет и пет минути мъчения Д. излезе разстроен и хилещ се на улицата, ризата му висеше от едната страна над колана на панталона, само едно от копчетата на сакото му бе закопчано (второто копче в третия илик, което правеше Д. да изглежда като навлякъл чувал), а лицето му бе покрито с парченца вестник с червени точки в средата, които служеха да спрат кръвотеченията от многобройните порезни рани в следствие на опита за бръснене.

Като се задъхваше, хълцаше и се давеше в собствената си слюнка, Д. спря до автомобила си, подпря се на колонката на шофьорската врата и се опита да мисли. Усети, че го обхваща паника. Ранобудни съседи го гледаха подозрително от терасите си. Д. се оглеждаше наоколо и целият свят се тресеше с неговия смях. Д. също така установи, че когато се смееше, му бе ужасно трудно да мисли. Мислите бягаха от главата му като ято скорци, сред което луд маниак бе треснал облак сачми с ловна пушка. Някои умираха на място, други отлитаха. Дали това не беше някакъв нов вид епилепсия? Нещо като припадък, но без пълна загуба на съзнание? Сигурно скоро щеше да мине.

Д. успя да отключи вратата на колата и да се настани зад волана. Ето, сега всичко щеше да бъде наред. Кожената седалка и воланът винаги го успокояваха. Едва уцели дупката на контактния ключ, запали и потегли без да си слага колана, просто нямаше как да го сложи, с този смях, с тези спазми.

Д. вече наближаваше първата пресечка по пътя от дома му към офиса, но гърчовете, спазмите на диафрагмата, кресливото хилене и задъхване – смях без въздух, смях до задушаване, който не бе му се случвал от детството – продължаваха. На метри от кръстовището Д. се сгърчи в нов пристъп и десният му крак конвулсивно настъпи педала на газта, а левият се стегна в мускулна крампа. В следствие на това Д. не спря на стопа и навлезе в кръстовището точно пред натоварен със земна маса камион ДАФ.

Д. не умря. Пожарникари го извадиха с крикове от смачкания като бирена кутийка мерцедес. По Д. нямаше дори и драскотина, но той продължаваше да се хили истерично. Екипът с линейката, която дойде на място, го прегледа и след като се увери, че е физически невредим, го откара право в психиатричната клиника на Четвърти километър. Д. и досега е там, превърнал се е в местната атракция. В болницата сметнаха, че истеричният смях е резултат от катастрофата, макар и Д. да се опитваше да им обясни, че онази сутрин се бе разсмял още преди да види лицето си в огледалото. Докторите го изследваха цялостно, но не можаха да му помогнат. Удивително е в колко много случаи докторите успяват да изследват някого в най-малки детайли, без да могат да му помогнат.

Но Д. май и не иска някой да му помага. Защото тогава, в онази част от секундата, в която камионът се забиваше право в него като желязна стена, Д. разбра защо се смееше – той не бе болен, не, той просто бе осъзнал колко смешно бе
всичко
.

------
*Игра на думи със заглавието на книгата „Да убиеш присмехулник” - "To Kill a Mockingbird". В случая "To Mock a Killingbird": „Да се присмееш на птица-убиец”