автор: AlenRoden

Насред тротоара
насред събота и насред пазара,

хищна, иронична,
огледална и цинична
се плиска локва.

Хора беснеят
щом онемеят стъпят ли в нея.
Тя ги привлича -
любители на кича -
в онова огледало.

Всеки се вижда,
какво ненавижда,
какво обича,
но какво е забравил,
за какво тича,
но го е изоставил.

Локва седи
блести и тъжи, че няма лъжи,
които да върне
и пак да посърне
пореден човек.

Aз съм човека
поел съм нелека задача на века
да спра на пазара,
да купя извара,
но забравих.