автор: maistora

Камбаните-спомени тъжно отекват,
напомнят за вечния български преход.
Строяхме развит и узрял социализъм,
но само до преход бездънен, безкраен
достигнали бяхме. Накрая излиза,
че целият труд на едно поколение
е жертва напразна. Навярно така е -
живяло е сякаш в мираж, в заблуждение.

С любов и във името все на човека
се правеше всичко и светла пътека
ни водеше към обещан комунизъм,
но стана така — без дори да узнаем,
попаднахме в мнима финансова криза.
Марксисткото, свято, партийно учение
оказа се кораб прогнил, потопяем -
живели сме сякаш в мираж, в заблуждение.

Десети ноември събуди у всеки
големи надежди, а после с нелепи
гонения, с див, неприкрит реваншизъм
сменихме режима, стоящ - несменяем.
Издигнахме смели, хуманни девизи,
но бързо покри ги мъгла от забвение.
През прехода дълъг и все нескончаем
живеем и днеска в мираж, в заблуждение.

В Европа свободно и вече без виза
излизаме... Да! Но с едно уточнение:
едни са от скоро c финансова криза,
а други сме в криза от свойто рождение.