автор: zaltia

Изстрелвам от главата мислите си тъжни,
но тежки са, и падат право във сърцето.
А там, а там взривяват се жестоко,
разпръсвайки в очите, шрапнели от тъга.

С ранена душа, и с парченца сърце,
усещам как всичко се руши и разпилява.
Прегърнал здраво мъката и самотата,
без да знам посоката пълзя ранен напред.

Излязъл от мечтите смешни, и от сънищата,
пак попадам в паяжина от страдания.
Сълзите тежки пътят ми житейски замъгляват,
но усещам че съм още жив, и се надявам.......