Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Барабар и Ангар с поетите" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Барабар и Ангар с поетите от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.11.2010 @ 10:46:01 (Профил | Изпрати бележка) | Без капка ирония мога смело да кажа, че това си е за вестник "Стършел" ;))) |
Re: Барабар и Ангар с поетите от angar на 10.11.2010 @ 11:59:49 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря за прочита и коментара, Лео!
Аз в това стихотворение за най-сполучлив си считам израза "Но по скъсаните гащи/ на поет приличам!" Защото към съществителното "поет" освен прилагателните смел, доблестен, справедлив, благороден, отзивчив, чувствителен, раним и пр., върви и прилагателното беден! Колко само такива признания и от велики поети помня! "Ако парите са ти цел, човече,/ от бистрия Пармес да бягаш надалече!" "Коль мой дохòд равнялся бы рассходу,/ я был бы благодарен небосводу!" "Недуг мой имя бедности носил!" "На шее милой родинки горят./ Их целовать не мне - я не богат./ Есть у меня, из всех богатсв на свете,/ враги, долги, да прорванный халат!".... |
]
Re: Барабар и Ангар с поетите от mamasha на 09.11.2010 @ 09:04:16 (Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))
Хубаво е, когато денят започва с усмивка, пък била тя и предизвикана от самоирония.
Поздрави, Ангаре!
Прав си - към Олимпа как да полетиш
с тая древна кранта Росинант.
Но ако си навит, ако се решиш,
ето ти Пегас - марка Санчо Панса.
Пегас - марка Санчо Панса [www.segabg.com] |
Re: Барабар и Ангар с поетите от angar на 09.11.2010 @ 09:21:11 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти и за коментара, и за линка, Мамаша! Бива си го пегаса! Мисля си, че и на това животно човечеството дължи много! Че много несправедливо е обиждано! И дано да се намери поет, който по достойнство да го възпее! |
]
Re: Барабар и Ангар с поетите от NikolRus на 09.11.2010 @ 10:08:05 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпи ми Ангар, сетих се една песничка от ученическите ми години възпяваща "Пегаса ала Санчо Панса" Ще се опитам да я цитирам по памет, макар напоследък паметта ми да ми изневерява:
Таз история незнайна е за вас
за магаренцето на бай Атанас.
То пасеше синурето...
В миг изчезна от полето.
Магаричката по цяла нощ рева
и оплакваше тя своята съдба -
Де отиде туй магаре,
туй магаре, се не види...
Двама души го съзряха
във един потаен час...
и решиха туй магаре
на кайма да го ядат...
И в последния си час
то изрева - ча-ча-ча,
но остана без
магарешка глава ча-ча-ча
хвърли четири чифтета,
но пък стана на кюфтета
във голямата тава...
Трима души го поляха
със мискетено вино
и до сутринта остана
сал едното петало...
(:)))))
|
]
Re: Барабар и Ангар с поетите от angar на 10.11.2010 @ 11:52:58 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много тъжна песничка, скъпа ми Никол Рус! Бих казал даже - отвратителна! сам аз никога не бих я пял.
Магарето е обезсмъртено в много произведения: и в златното магаре, и в много приказки и анекдоти - за магаретата на Настрадин Ходжа или Хитър Петър и пр.; и аз малко съм го възпял в "Когато Господ пениси раздавал" и в "Кроткото магаре"; анекдотични са и инатът му, и глупостта му; но основните му качества са търпеливостта му, трудолюбието му, полезността му. Ето това ми се иска някой да възпее! |
]
Re: Барабар и Ангар с поетите от angar на 09.11.2010 @ 09:08:36 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти че прочете и за коментара, Славяне!
Ритъмът хвърля къч, казваш. Наистина стихчето не е отлежало ама никак - съчиних го докато пътувах за работата и веднага го пуснах. Но не затова "ритъмът хвърля къч". Допуснах го съвсем обмислено, защото от една страна ..., но от друга страна. Използвам коментара ти, за да споделя съображенията си, та ако иска и някой друг да изкаже мнение допустимо ли е и кое според него е по-голямото или по-малкото зло.
Ако първият куплет беше:
"Да, Пегасите са много –
те са цял табун!
И поетите са много –
те са цял катун!",
ритъмът е идеален. Но на хората, които не са поети, точният, съвършеният ритъм, пречи на дишането. Затова реших да го разваля малко, като сложих частицата "но". Едно умишлено малко несъвършенство за по-голяма достоверност и за по-лесно четене от повече хора.
В следващите два куплета и да има някакви несъвършенства в ритъма, те са толкова малки, че без лупа не се забелязват. А виж последващото ги двустишие:
"докато напиша два-три стиха,
панталоните ми се протриха!"
по ритъм съвсем се различава както от предшествуващите го куплети, така и от следващия го куплет:
"Стиховете ми са много
слаби, не отричам,
но по скъсаните гащи
на поет приличам!"
Допустимо ли е това? Според мене е напълно допустимо, защото по съдържание то е независимо, може да се казва и самостоятелно, не е нужно непременно да се казва заедно с тях.
|
] |  |