автор: ivliter

То беше като другите дървета. Погалено от вятъ­ра, говорештревата. Бе дом за птиците, пристани­ще за сянката на облак. Разтворената му като чадър корона предпазваше беззащитните треви в пороите на дъждовете.
Дебелият ствол ставаше преграда за претърколил се камък по златистите морени, побутнат мо­же би случайно от невнимателната стъпка на сърна, за­гледана в застанал срещу нея елен.
То бе различно, бе дърво герой, защото тук, на най-високото, често ставаше мишена за светкавиците, бе взе­мано на прицел от бури и порои, лавини бе разсичало с могъщия си ствол. Вятърът не веднъж му бе прекършвал клоните и заплашвал да го изскубне с корените и да го запокити в бездната.
Дървото устояваше на всички изпитания и в тихо време се радваше на слънцето и тишината. Короната му се ветрееше като огромен флаг, забит в челото на върха.
Случваше се по ствола да изпълзи мравка, нищож­на капчица живот, в пространството, където господари са орлите само. И опознала своята безпомощност тя да побърза да се върне долу, при корените, преди да я отвее внезапният, неудържим порив на вятъра.
В спокойни дни дървото спеше и сънуваше съни­щата на птиците, на слънцето и звездите. Нощем беше му се случвало да хване в мрежата на клоните си сребролюспата риба на луната. Умееше да води разговор с насрещната скала и да полага сянката си, като мехлем на рана, в някоя дълбока пукнатина.
Дървото хващаше гласа на ехото, радваше му се, завърташе го в клоните си и го обогатяваше с шепота на листата. В безоблачните топли нощи звездите слиза­ха на него, разказваха му звездни приказки. Накичено като елха, то заблестяваше, превръщаше се в приказно дърво. В мъгливи дни играеше на криеница с братята си в ниското.
Но днес дървото е безжизнено до вечната скала. Изтекло беше слънчевото време на живота му. То днес е само тъжен спомен, един излъскан скелет в ръбатата скала на вечността. А беше като другите, дори най-хубаво от всички. Но и в смъртта си старото дърво е удивително красиво и прави изразителен пейзажа, в който бе живяло. Дърво, което беше като другите, а днес е тъй различно, но си останало завинаги запомня­що се.