Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14173

Онлайн са:
Анонимни: 85
ХуЛитери: 1
Всичко: 86

Онлайн сега:
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДанък куче
раздел: Хумор и сатира
автор: angar

Платих данъка за апартамента и тъкмо да си тръгвам, чиновничката каза:
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам.
- Имате. И от 2000 -та година не сте му плащали данъка!

Спомних си зимната сутрин, в която за последен път го изведох. Водех го за каишката, когато пред нас изскочи дълга кучешка сватба.
“Ах, каква сексапилна кутреса: на дванадесет песа метреса!” –
възкликнах, като преброих песовете.
В този миг домашният ми любимец рязко се дръпна и го изпуснах. Затичах след него, но на четири крака се бяга по-бързо, отколкото на два. Кучетата достигнаха до главната улица и прекосиха през нея, а докато дотичам и аз, светофарът беше пуснал колите и трябваше да изчакам цяла минута. После бродих между блоковете, виках го, но от сватбата нямаше и следа. Питах, лепих обяви – напразно.
- Имах куче, но много отдавна. Сигурно има десет години, откакто се изгуби.
- Не знам, при нас още ви се води. Ако сте го продали, трябвало е да посочите на кого. А ако е умряло, трябвало е да донесете смъртния акт. Не го ли знаехте?
- Не знаех, преди не е било така.
- Преди не е било, но сега е!
- И колко имам да плащам за него?
- Момент да погледна. 2000 лева.
- Две хиляди! Как така!?
- Ами първата година данъкът е бил 60 лева, а с лихвите 80. Втората година още 60 лева данък и лихви 46 – общо 186 лева... Към момента общо – главница и лихви – 2000 лева. Сега ли ще ги платите?
- Никога няма да ги платя!
- Няма как да не ги платите, за данък амнистия няма.
- Но аз съм нямал куче, не е справедливо.
- Това не е наша работа. Ние работим по документи.
- Няма да ги платя посмъртно! Ще умра, но няма да ги платя!
- Ако не посмъртно – следсмъртно! Никоя агенция няма да ви погребе без бележка, че не дължите! Моят съвет е да платите веднага, да не ви се трупат лихви!
- Аз пък доброволно няма да платя! Ако ги платя, все едно цяла година да съм ви бил роб!
- Не на нас роб, а на държавата!
- Няма да платя! Роб на никого няма да бъда! “Та кога ще се бием, щом под робство отиваме мирни!” – издекламирах и напуснах данъчното.

Мина време. Една нощ полицията ме отведе. И повече не се върнах. Нямаше и къде да се връщам – апартамента ми също го “отведоха”.

Силен ритник в хълбока ме събуди от вечния ми сън. Двама, в жилетки на общински служители, стояха над мене.
- Ти защо си се паркирал тука?
Дълго и мъчително се напрягах да си спомня къде и защо съм.
- Тебе питаме - защо си се паркирал тука?
- Защото съм умрял! - казах.
- Като си умрял, не знаеш ли къде трябва да лежат умрелите? Защо не си погребан?
- Нямат право да ме погребат, не съм си платил данъка.
- Значи и там си в нарушение. От колко време лежиш тука?
- Нямам представа.
- Кажи една дата, приблизително.
- От две седмици.
- Така – 14 дни по пет лева и 30 лева глоба – акт за 100 лева. Подпиши, че сме ти го връчили! Ето тука!
- Не мога да подписвам, умрял съм.
- Нищо, колегата ще го подпише като свидетел.
Колегата му закопча скобата на краката ми, изправи се и подписа. Първия екземпляр прибраха, а втория забодоха на гърдите ми.
- И си плати глобата веднага, че всеки ден с по шест лева ти се трупа!
______
* "Та кога ще се бием,
щом под робство отиваме мирни!", е стих, доколкото си спомням, от стихотворение на Александър Геров.


Публикувано от aurora на 08.11.2010 @ 16:43:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.11.2024 год. / 04:53:47 часа

добави твой текст
"Данък куче" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Данък куче
от stefka_galeva на 08.11.2010 @ 22:24:53
(Профил | Изпрати бележка)
Честит имен ден! Жив и здрав бъди още хиляда години, че колко данъци имаш да плащаш...а между тях пописвай. Хем да се смеем, хем да плачем. Наздраве:):)


Re: Данък куче
от mamasha на 08.11.2010 @ 19:23:58
(Профил | Изпрати бележка)
Е, аз пък ще цитирам Фурнаджиев - "И тъжно е, майко, и весело...". Но по-страшното е, че е много близо до истината, че в нашия мил Абсурдистан нищо не се променя и абсурдите стават все повече.

Поздравления, момче ангел и дявол! Написано изразително, с чувство за детайла. И с много подтекст!


ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, АНГАР!

За настроение [www.youtube.com]


Re: Данък куче
от joy_angels на 08.11.2010 @ 18:46:49
(Профил | Изпрати бележка)
Познавах един, който казваше, че живее в Абсурдистан. Хубаво си описал историята, Ангар!
Честит имен ден и от мен! :)))


Re: Данък куче
от zaltia на 08.11.2010 @ 18:29:53
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми много!
Обаче ме подсети, че и аз имах куче преди около 15 години-не съм плащал нищо, и направо ми се стъжни!
От 4 години имам котка, и за нея не съм плащал- ужас!
И започвам да разбирам защо е зле положението!
Поздрави!