автор: iskraveselinova

Тя никога не беше виждала
Узряла портокалова градина,
Но някак знаеше добре,
че там е приказно красиво
И нощите са странно ароматни,
А плодовете светят като сто луни.

Представяше си ясно водоскока
И бялата ограда от кирпич
И чистото зелено на тревата
Под купола на чуждото небе.

И себе си- в изящна бяла роба,
А може би дори съвсем без дреха,
С ухаеща на детелини плът
И тъмна влага в свода на бедрата.

Между дърветата се стелят сенки
И лазят тихо в леките й стъпки,
А на оградата подпира длани
И я следи жарта на мъжка страст.

И после-стон и шеметно задъхване,
Издраскани широки рамене,
Които властно й закриват слънцето…
И вик на птица в сънното небе.