автор: dedenze

Запознахме се преди повече от 20 години. Нужно ми беше доста време и много труд за да стане моя. Беше млада, красива, силна и нежна, топла и добра. Имал съм няколко други преди, но база за сравнения няма. Тя е една съвършенна, реализирана мечта.

Исках да бъда постоянно с нея, чувствувах, че и тя желае същото. Бяхме, слети заедно, по няколко пъти на ден. Здрави и силни, нахални и млади, страстно обичащи. Не бях първият, имала е и други в живата си. Възползували се от нейната доброта, без грижа и любов, неразбрали и оценили прекрасните и качества. Скромна и себеотдайна, правеше живота на близките добър и уютен, по свой неповторим начин. Не беше капризна и разточителна, обичаше новото и модерното, но се съобразяваше с възможностите ми, радваше се и на по- простите неща.

До днес сме заедно в хармония и уважение. Никога в тези години, не ме изостави и изневери. Ходим навсякъде, когато и където можем. С годините възможностите намаляват. Поразредихме срещите, тя чакаше търпеливо, не ме обвини и замени с друг. Остаряваме заедно, болестите и разрухата не ни подминават. Помагаме си с каквото можем и привързаността ни расте. Не си представям живота без нея. Сигурно и аз съм и нужен по подобен начин.

Предстоят ми дълги и скъпи медицински процедури. Трудно заделих средства. Всичко ще удължи само страданията с още няколко години. Тя също не е здрава и се нуждае от грижи. Без да се замислям и секунда съм решил. Аз съм на заден план, ще се погрижа за нея, тя е заслужила много повече. Мечта за всеки, истински мъж.

Искате ли да я видите, ето там самотна и горда, на паркинга. Една, добра, обичана, възрастна Омега !