С непознати хора по алеята се разминавам,
стиснал здраво виното и свещите в ръце.
И мислите си някъде далече разпилявам,
до бащиния гроб съм като изоставено дете.
Превъртам във главата спомените избледнели-
спомням си за детството, и очите ми се насълзяват.
Свещичките със мъка паля с ръцете виното прелели,
а купищата спомени тихо мислите ми натъжават.