Обещанията тегнат като съвести
с безброй различни имена.
Неспособностите ми разкриват същностите
на всички непрогледни времена.
Бляновете се стопяват в многоликост
и тъжни са им всичките лица.
С очи, в лисичи поглед свити,
разносвачът на надежда търси (да посее)... тъмнина.
На земя необетована съм обитател.
Наемател съм до сетния си час
дори зад обетонения зид - оттатък...
Не отвъд. Отвъд е друго.
Там навярно, няма да съм, просто, не-познат...