автор: pisana

Очи,
създадени за красота.
Ръце,
протегнати да милват.
Крака,
затъпкващи цветя,
какво ли искат да постигнат.

Душата разридана стене,
ала отплеснати са мойте очи,
ръцете милват запотени
от удари по хорските страни.

Какво, че тъпча по цветята,
когато някой подир мен
тори, полива им листата
трепери после ден след ден.

След мене някой пак ще тъпче,
а друг отново ще гради
къде е смисъла човече
от нашите житейски суети.