автор: Shemet

Надеждата умре ми за последно,
че можело и тук да сме добре
и заседнах си като на несретник,
подобно плувнало в блáто мюре...

Налях си чаша шльокова ракия,
нарязах тънко сухото мезе,
поседнах да се пръжне дребната хамсия,
предъвквайки от снощното пане...

Дойде и комшото, че му умрела
и неговата розова мечта.
Донесе малко веяна сардела
и го отпрахме на пцувня!

Че то да пцуеме ни ного бива
и футболо да нищим до зори,
А туй, че нацията ни загива
за к’во пък точно нас да ни боли!

Па доде още укьо Гьоре
и он почна да риве,
а я му окам - то за ко се зориш,
дай да гътнем малкото теле!

Ше да си прайм и барбекю, бифтеци,
ше жулим тая пуста шльокавица
кака Гюра ше върти кючеци -
по бикини и со бели ръкавици!

И дреме ни ,че тука никой не остана
и нема кой да фане да оре...
и че държавата ни изостана -
е, важното на нас да е добре!

Заранта видееме се под масата
И секи цепи го глава...
То днеска пак я втасахме
и пак ше се напраим на свиня!